КОЛЕДА? НЕ-E-E-E-Е ОТНОВО!

Казват, че по Коледа ставали чудеса. Може и да стават, не съм забелязала. Предпочитам 1 март, когато грозниците Пижо и Пенда ни плашат само за седмица.
Не ме издавайте, но всяка година се надявам Коледа да ми се размине.

Ето защо:

Подготовката:

„Jingle bells, jingle bells, jingle all the way!

Тържествените приготовления включват планове за пътуване до Карибите (което не се състои) и наемане на вила в планината (което по-добре да не се беше състояло).

По новините, в продължение на месец, ни подготвят за 13–та заплата.

С нея или без нея, подгответе се за фалит. Както и да си правите сметката, колкото и да сте стиснат, коледното разорение ви е в кърпа вързано като миналата, по-миналата и още по-миналата година.

Със или без 13-та заплата кореняк софиянците поемат към родните си места в провинцията.

Великото преселение гарантира велики задръствания. Ако за празниците ще пътувате с кола, подгответе си в термос: чай, кафе, коняк и не забравяйте романа „Война и мир”. Все не ви остава време да го прочетете, в задръстванията ще се справите и с двете части. Ако Толстой не ви понася, не е излишно да се запасите с мента, глог и валериан. Запознати твърдят, че помагат, поне първите 5 дози. За 6-та не знам.

Елхата:

„I don't care about presents ! Underneath the Christmas tree”

Спомняте ли си миналата година тоновете иглички, набити в килима?
Не, пак ще пробвате?! Погледнете се, всяка година в последния момент се блъскате с други жертви на традициите и сте готови за бой. Накрая купувате нещо, което не прилича на елха и се молите да го украсите стилно.
Разбира се, с помощта на децата, елхата заприличва на Лейди Гага. Радвате се само, че не може да пее.

Подаръците:

„Last Christmas I gave you my heart!”

Каквото и да ви говорят, скъпите подаръци са за предпочитане пред “евтино, но от сърце”. Сърдечните подаръци (пластмасови пингвинчета, тюленчета, Снежанки) обикновено ме водят до сърдечни пристъпи.
После не се чудете, кой си изхвърля боклука в два през нощта? Аз съм.

Внимавайте на кого, какво подарявате! Ако сте решили да разкарате някой приятел, подарете му освежител за уста с надпис: „Понякога и думите ухаят!”

Знам, че шкафът ви е пълен с вещи, от които искате да се отървете! Тъпо ще се получи обаче, ако подарите на Жоро помпона, който ви поднесе миналата година.

А да, не забравяйте да махнете етикетите с цената, всички знаят, че сте скръндза, няма нужда и да го демонстрирате, натрапвайки им колосалната цифра от 10,83 за пуловер от Илиянци.

Храната:

„All i want for Christmas is you”

Колкото по-свят е празникът, толкова повече затлъстяването е гарантирано. Вече започвам да подозирам, че Коледата е измислена от някой „диетолог". Голямото лапане започва на Бъдни вечер.

В името на Христос, плюскаме като за последно. Точно в полунощ, след като сме спазили традицията с постното, мръвките запяват коледни песнички от скарата.

На следващия ден се изсипват, освен още роднини, още приятели и още храна. След няколко часа обикновено разкопчавам още едно копче на панталона и се чудя, дали това ще продължи още дълго.

На трапезата мучат, блеят и кудкудякат: пача, дроб, кокошка, пастърма, баница, а край тях грухтят все повече религиозно настроени хора. Някои от тях са минали преди това през църквата. Тя прилича на автобус „Чавдар” от времето на социализма. Всеки се натиска да стигне амвона. 
Палиш набързо свещи и се юрваш към изхода, защото: 1-во: си клаустрофоб и 2-ро: попадията гаси свещите още преди да си намислил три желания и да си прошепнал: „Амин!”  Но на теб църква не ти трябва, имаш си златна рибка, можеш да се молиш и пред аквариума от вкъщи, където голямото плюскане и надвикване продължава.

Пиянството:
„But the very next day you gave it away”

По Коледа етиловата емоционалност е с по-висок градус. 
Обикновено започваме от сутринта с малко ликьорче, после ром, коняче, греяна ракийка, ако на празничната вечеря (поредната) сте разреждали уискито с бира…помолете някой друг на следващата сутрин да разбърка чаена лъжица сода в чаша вода с таблетка аспирин.

На Коледа ставали чудеса, може и да ви мине бързо, но за всеки случай, защо не си останете в тоалетната?

Децата:

„I don't want a lot for Christmas . There's just one thing I need...”

Децата отдавна знаят, че няма Дядо Коледа, това обаче не означава, че ще пропуснат шанса да ви изнудят. Ако са си написали писмата, не очаквайте желания за световен мир.

В писмата им до Дядо Коледа ще откриете искания за: лаптоп, Ipod, playstation и за благодарност ще ви обещаят да четат повече книжки. На всичкото отгоре, децата на празници, се държат като феновете от агитките на ЦСКА и Левски, и в един момент започвате да подозирате, че се жабуркат с коктейли. Ако имате вещи, които искате да ликвидирате, моментът е подходящ. Извадете ги и чакайте детското цунами.

Коледа! Резултатът:

На следващия ден, освен тоновете мръсни чинии и лекета, намирате и чене на някой възрастен, разсеян роднина, който възпитано го е оставил в чаша от Мартини. Тринадесетата заплата, която така и не получихте, свършва, надебелели ли сте, децата ви са се сдобили с нов тарифен план към мобилните оператори, а вие – вие имате нужда от… почивка - седмица, две!

А и между другото: ”I don't want a lot for Christmas. There's just one thing I neeeeed"
Мили шофьори на таксита, когато ви помоля да спрете музиката, не ме питайте: ”Ама защо, такива хубави коледни песнички пускат?! ”

Непоносимо е! 30-дни!!! Ето, пак започнаха: „We Wish You Aаааа, jingle bells, jingle all the waaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaay. All I Want For Christmas Is Yoоооооооооооооооооu ”

Коледа-а-а-а-а? Дали пък не съм будист?