Бях в Париж, je t'aime…Лондон

Париж е като Chanel 5. За него се носят легенди. Отваряш флакона, вдишваш и...от-вра-ти-телно.

Ако искаш да харесаш Париж, не го посещавай след като си бил в Лондон. Френската столица изглежда провинциална и мръсна.
C'est la vie!

Стигнах до Париж под Ламанша. Наричат тунела „седмото чудо на модерния свят”. Пътуването ми беше "незабравимо" - имаше авария и закъсняхме с час. Почувствах се като в БДЖ. Единствената разлика с нашата железница (освен скоростта) е, че през двадесет минути уведомяваха пътниците, че ще има още десет минути закъснение.

След "Евротунела", слязохме на гарата, влязохме в станцията на метрото и ни лъхна миризма на кенеф и хоремаг.  Не можах да избягам бързичко, защото на стълбите беше полегнал пиян клетник, който ченгетата се опитваха да поизправят. Няколко стъпала по-нагоре ме посрещна друг, гушнал парапета и тананикащ френски шансон.

Добре дошли в Париж!

Метрото прелива от чернокожи, които недоволстват от това, че ползват обща мотриса с туристите. Направиха ни безумни забележки и ни натикаха в ъгъла. Освен нас, там бяха наказани италианка и испанец. Комичното, в цялата ситуация е, че започвам да подозирам, че чернокожите са расисти.

Излизаш на светло и установяваш, че Париж е много мръсен град. 

Постлан с боклуци  и… пясък. От детските площадки до Айфеловата кула, почти навсякъде чакъл. Излизаш от хотела и полепваш в прах.

Забележителностите. Знам, че ще ги посетите, но не го правете на юруш. Към края на деня ще ви се повръща от фотоапарати. Целият свят работи за Фейсбук. Милиони GSM-потребители правят едни и същи фотоси. Гъделичкат Айфеловата кула и държат в ръка Триумфалната арка.

Историческите места, освен с обичайната кичария, са доукрасени с въоръжени патрули, които маршируват около картички, кроасани и недоволни, от туристите, парижани.

Не търсете тоалетни около забележителностите. Те са като френската учтивост –  няма ги.

Парижаните са темерути. Ако искате да ви гледат лошо, попитайте ги за някоя улица. Гледат така, сякаш сте им изяли еклера и сте им изпили коняка.

Някои от тях се правят на глухи. Подозирам, че това е, защото не знаят английски.
Единствените учтиви хора във Франция са... чужденците. Ако имате нужда от помощ, обръщайте се към тях.

Колкото и да не ви се вярва, ние българите, много си приличаме с французите. Те са мрънкащи, недоволни и клюкари като нас.

Не случайно, столовете на френските бистра са обърнати към улицата. Навремето французите са зяпали хората по улиците и са ги обсъждали. Днес, ако искаш да останеш жив, не го прави. По улиците, вместо красиви парижанки, вървят коли. На 4 метра от чинията ти, преминават автомобили. Гледката, която се отваря от мястото ти, е към уличното движение или метрото. Съзерцаваш улични задръствания и вдишваш изгорели газове. Единственото хубаво нещо, е че така може да ти секне апетита.
А и докато похапвате, трябва да стискате чантата си през цялото време, пълно е с крадци, внос. 

И още… ако искаш да бъдеш премазан във Франция, имаш всички шансове, дори на пешеходна пътека. Стоиш и чакаш като в София, някой самарянин да спре.

Докато чакаш, не се надявай да откриеш нови модни течения. Парижаните не се обличат по-различно от останалите хора. Светът е конфекция.

Не знам, какъв е бил навремето Париж, но  днес е мръсен, нахален, неучтив, ориенталски и запуснат град.

Париж е застаряла мадмоазел с изтъркан маникюр, бримка на чорапа и лоши обноски.

От метрото до улиците, всичко има нужда от ремонт. Спешно.
Единственото място, от което не ми се тръгваше беше Монмартър. Oстаналoто - мръсотия и намръщени физиономии, също като при нас.

И все пак, ако си решил да работиш в чужбина и да се чувстваш като в България – voila... Париж.