Ръководство за аматьори

От седмица съм горд собственик на остър вирусен назофарингит, силно заразно заболяване на горните дихателни пътища, познат най-вече като НАСТИНКА.

В този хремав момент, когато ми се иска да дремна, не само в работно време, приятели решават, че трябва да обикнем родината.

Предлагат да изкачим „скален ансамбъл от разнообразни, морфоложки образувания, разположени по южните склонове на Източна Стара планина – „Сините камъни”.

Не знам защо, когато става въпрос за планини, предпочитам да ги катеря в Google:„Сините камъни” – територия - около 11380,3 хектара, с надморска височина от 290 до 1181m. Растителните видове са над 1000. От тях 44 са включени в Червената книга на България.”

Фауната, досещате се, също е разнообразна.

„Опознай родината в Интернет! Обикни я - без да пълзиш по стръмното!” Това е новото ми мото, което не им попречи да ме натоварят в колата.
Потеглихме към Сливен. Пътят от София с автомобил от непресован картон e 3 часа.

„Сините камъни”– север, изток и запад – просторни гори и остри, да – остри, скали. На юг- градът.

Предлагам на приятелите си, да направим разумния избор – Юг и да изядем по един сач от щастливо кудкудякала, в близкото минало, кокошка. Навярно, защото гласът ми е прегракнал, никой не ме чу. Стигаме до Хайдушката пътека.

Паркират колата до туристическия център. Опитвам се да им обясня, че и оттук въздухът е пленителен, балканът величествен, а конякът с чай – не е предмет на никакъв спор.

Пробвам да избегна изкачването, посочвайки лифта и табела до въжената линия: "Дължина по наклона - 1895м. Превозоспособност във всяка посока - 270 човека/час. Времетраене на пътуването - 20 минути, цена – 3 лева."

Моите жалки опити да избегна мускулната треска се оказват безсмислени. Пълзим по Хайдушката пътека. Температура 1 градус.

Някой може и да е забелязал паметника на загиналите алпинисти от Хиндукуш, аз лично - не. Гледам си в краката и си мечтая за диаметър на транспортното въже - 32мм и мощност на главните електродвигатели - 2 х 55кв - чудесна, въжена линия!

Каквото и да ви приказват за Хайдушката пътека, тя е в резултат от „хилядолетната борба между вътрешните и външните земни сили”. Планинарите сигурно виждат зъбери и канари, докато припкат по нея. Аз се опитвам да се задържа права и да пъшкам наум. Усещам, че нещо ме е стиснало за гърлото. Оказва се отчаяние. Сърцето ми се разхожда из цялото тяло, треперя като при земетресение от 7,5 по скалата на Рихтер. И точно тогава, някой (в групата винаги има такъв) задава свръхинтелигентния въпрос: „Какви животинки има тук?”.

Подготвена съм предварително и вместо „ехо-о-о-о” изкрещявам:

„Гръбначната фауна е представена с над 240 вида, като 191 са защитени. От тях 32 вида са застрашени от изчезване: шаран (Cyprinus carpio), смок мишкар (Elaphe longissima), видра (Lutra lutra), бухал (Bubo bubo), кръстат орел (Aquila heliaca), сокол скитник (Falco peregrinus), малък ястреб”.
След малкия ястреб си поемам въздух. Чист е, мисля си, но това не ме успокоява. В групата няма повече въпроси.

Знам, че след час трябваше да стигнем превала, на нас ни бяха необходими – два, ако искате да видите убежището на Панайот Хитов, тръгвате надясно, аз предпочитам да си пълзя из гъстата букова гора, все направо. След 100 метра се намира историческото място „Конската стена”. Чувствам се като… муле. Продължаваме нагоре – естествено - по стръмното. Обхваща ме носталгия по МПС, паркирано в задръстване.

Не знам кога в ръката ми се появила сопа, с която се опитвам да предпазя мислите си от мечки.

Вместо гризли от гората изскача сърна. Приятелите ми бързат да я документират за фейса, а аз си мисля, че съм яла суджук от еленско. Много е вкусен. Тази мисъл не ме засрамва, докато прескачам потока. Над нас е Марьова скала. Някой продължават с фотосесиите, аз продължавам да се подпирам.

Достигаме остър завой. Поредният. И точно, когато се чудя, къде се запознах с тези мои приятелчета–садистчета, пред погледа ми се открива изглед към Туристическия комплекс "Карандила" и цивилизация – асфалтов път!

От скалите, източно от туристическия комплекс, могат да се видят връх Кулата, Кушбунарска река, езерото. Вдясно се намират скалните феномени Камилата и Жабчето.

Не знам за вас, но аз лично не позволявам да ме разсейват пейзажи, когато във въздуха се носи аромат на… скара. Усещам, че в жизнерадостен тръст преминавам край стадиона, подминавам хлебарницата и си поръчвам няколко кебапчета и още няколко за из път. И точно, когато се приготвям за хайдушка хапка, ентусиаст-планинар (в групата винаги има и по един такъв) подкокоросва останалите да стигнем до извора Кушбунар, прочут с чудотворна, целебна сила.

Аз вече бях излекувала хремата си с аромати от скарата, но след като ми обясниха, че „изворът е известен на траките, убежище на хайдути, възпят от народа” и след като допълниха, че се намира на половин час, по равен път, приех. Не знам защо си купих и хляб от фурната. Всъщност взех два и се зачудих, дали изворната вода ще излекува апетита ми.

Връщане. Ако искате да пълзите и надолу, пълзете. Аз лично избирам живота и се качвам на лифта. Представете си сега триизмерно кино, обогатено с планински въздух и ясна видимост към планините, полето и града. В такива случаи се казва „останах без думи”, аз обаче имам няколко. Гледката е: магическа, божествена, възхитителна, възвишена, пленителна, прекрасна, чудесна, фантастична, приказна, неземна…

Защо още стоите пред компютъра?

Ако маршрутът по Хайдушката пътека няма да ви понесе – яхнете колата. 

Вярно, завой, след завой, след завой, но каква скара, Господи, каква скара!

http://www.gobio.bg/

Денят на суровоядеца

Денят ми не започва с култура, а с пресни или изсушени плодове и зеленчуци.

Не употребявам кафе, цигари и алкохол. Пийвам прясно-изцедени натурални сокове.

“Прави сок, а не АЕЦ!”, това е мотото ми във фейса  и в живота.

Не знам дали сте чували, но човек е това, с което се храни.

Аз съм покълнало жито, ядки, семена и мед. Приятели са ми лакто-вегетарианците, въпреки че пийват мляко и хапват яйца. Обичам веганите. Те са кълнове. Харесвам и вегетарианците. Те, за разлика от месоядните, са хуманисти.

Останалите са мършояди. Изхранват се с разлагаща се трупна маса на животни. 

Мен често ме обиждат хора, които са на диета от 2 ккал. Наричат ме: „хахавел или кукундрел!” 

Аз не ги обиждам на: „Ей, драже – ментово!”

Наричат ме и сноб! Сноб съм, предпочитам да живея и умирам здравословно. 

Не знам вие какво търсите, аз търся соя на зърна, житна трева и мъж – веган или вегетарианец. Не желая да излизам с мръвояд. 

По цял ден ще трябва да му обяснявам, че не съм сектант и че няма да опитам от това вакло агънце – даже хапчица! 

Аз не съм жената – кюфте – 100% говеждо. Каквото и да ви приказват, не ставаш голям и силен като си изядеш пържолата. Ставаш широк. Ти вече си набъбнал до четирикрилен гардероб. Пета врата не ти трябва.

Знам, че Господ е създал хляба, ама и мен ме е създал - аз хляб не ям. 

В хляба има твърде малко минерали и прекалено много оцетна, фитинова и фосфорна киселини. Те блокират усвояването от организма на калций, магнезий, мед, желязо, цинк. Благодарение на киселините обаче, можете да станете горд собственик на „царската болест” - подагра. Подгответе се отсега за прякора – „царчето” и за нетърпими болки. Аз вместо болки, предпочитам пресни плодове и зеленчуци.

За семейството ми беше голям шок, когато спрях да се тъпча с боклуци. Предпочитаха да се тръшкам за чипс и силикон. Моите първи, втори и трети братовчеди са убедени, че съм осиновена.

Ако сте решили да умрете млад, не е необходимо да сте наркоман! Продължавайте със злоупотребите с пържено и печено – в тях е пълно с канцерогенни вещества.

На вас ви трябва патолог – на мен – чист въздух. Често ме питат, след като няма да умреш от инфаркт, инсулт, атеросклероза, рак, от какво ще умреш? Явно, няма да умра! Пред умирането предпочитам мед с вода и восък. Така си удължавам живота допълнително. Хапвам и чесън, може би затова хората странят от мен. За мен раят е къща в балкана с един комшия – далеч, далеч от мен, който да не ми повтаря: „Лапни една дъвка. С дъха си унищожаваш комуникацията на полуострова!”

Вчера ме питаха – дали изобщо дишам? Дишам, не как да е, а циркулационно. Наричат го още "дишане на щастието". Покрай него се възхищавам от всичко. Дори на кича. За мен дори страховете са блаженство. С хипервентилация си изкривявам съзнанието така, че дори мръвоядите, които  се въртят като вентилатор около шкембето в месарница, ми се виждат забавни.

В Европа хомосексуализмът се промотира още от детската градина. Ние, суровоядите, сме забранени. Да, извинявайте много, че предпочитам мега-3-мастни киселини и вещества с антиоксидантно действие пред аспартам, амарант, тартазин и консерванти. Те, освен рак са гаранция за астми и алергии.

Аз не употребявам лекарства!
Здрава съм като Шварценегерка – без употреба на анаболи. Докато ти през 3 месеца си правиш изследвания на „лошия холестерол”.
Кой е хахавелът, а?

Със суровоядството се лекуват: обриви, екземи, алергии, затлъстяване, астма, слабост на имунната система и органите на зрението.

А с бургери какво се лекува? Не чух? Какво се лекува с бургери?

Диетолозите смятат, че сготвената храна се смила по-лесно от организма. Според тях, телата не трябва да се претоварват от сурова храна, затова ги претоварваме с... хляб! Колкото повече, толкова повече работа за диетолозите!

Консумацията на месо е дори по-безобидна от тази на хляба, но месото трябва да е от преживни животни.
Оставете прасетата за домашни любимци на Джордж Клуни!

Дори да не стенете суровояд. Не е лошо да се храните по този начин веднъж в седмицата. През останалото време, спазвайте баланса! Това не означава да пазите равновесие между баница, пържола и торта.

Цивилизацията ни е болна от захар, брашно и свинско, ако не вярвате на мен, не ми идвайте на гости, а проверете.
Преяждаме не само с Интернет, но и с храна.

Суровоядството, за повечето хора, е експеримент с тялото. А вие с вашето, какви ги вършите?

www.gobio.bg

Пак ще се срещнем след 20 години

Вариант 1:

Изяждам няколко хамбургера по 1400ккал бройката. Ям ги в легнало положение, без да изпускам дистанционното. Вдишвам планински въздух, бутилиран в Тибет. 108кг съм, но мога да мина за кльоща, защото всички хора са се превърнали в сумисти. Сънувам ръгби и пия оранжада. Никой не знае какво работя, аз също.

Резултатът:

Население на Земята: 140 980 576 000

Пари, похарчени за програми за отслабване: 1 040 180 764

Коли, произведени тази година: 128 967 392

Книги, публикувани тази година: 0

Дни до свършване на газа: 124

Пари, похарчени за видеоигри днес: 1 008 976 456

Пуснати съобщения в Twitter днес: 234 908 765

Токсични индустриални отпадъци тази година (в тонове): 897645685656789234

Дни до апокалипсиса: 183.

Тежи ли ви нещо? Не го доверявайте! На никого не му пука.

Вариант 2:

Ям фибри. Всяка сутрин хапвам корен от глухарче и бял трън. На обед: броколи, спирулина, хлорела, морски водорасли.

Пия по 2 литра вода. Дишам дълбоко и издишам по същия начин. Ходя на сауна, скачам на въже, карам колело.

Потя се – така елиминирам отпадъците и токсините. Избягвам стреса.

Резултат: вместо на ширина, раста на височина. Висока съм метър и осемдесет и шест.

Животът е прекрасен! На жените вместо силикон им имплантират чипове за увеличаване на интелекта. На мъжете… също. Модерно е да си умен. И жив. Богатите се движат със скафандри. За всеки случай. Край Добрич вместо канабис садят домати.

Телепортацията замести МПС-та. Няма ПТП-а и КАТ няма.

През 2022г. хората изключиха телевизорите. Тогава всички осъзнаха, че каквото и да им покажат, няма как да вдигнеш самолета с омекотител, който ще ти освежи дъха за 2ккал. Излязоха навън и прекопаха бурените. После събориха блоковете. Засадиха гори и излязоха на палатки. Земляните не говорим. Най-накрая. Общуваме телепатично. Няма лицемерие. Всеки прочита мислите на другия. Задкулисните игри се изучават в учебниците по история в раздел: „абсурдите на миналото”. И да, всички българи пораснахме като холандците. Вече не им стигаме да пъпа. Появиха се и 3 млн. вида от поколението „шуши”, които са с аура „на точки” и се изхранват само със слънчева енергия.

Светът вече не е същият. Преди два месеца извънземни се появиха и съобщиха, че сме били тяхната реалити програма “Little Brother”.

Оказва се, че от няколко милиарди години ни гледат сеира, но в последно време рейтингът на програмата паднал, защото единственото, което сме променили от 158 години насам, са - моделите обувки. За финал извънземните откраднаха един чифт обувки на „Шарлот Олимпия” и излетяха към нов

реалити формат.

Население на Земята: 14 980 576 000

Държавни разходи за здравеопазването: 0  

Държавни военни разходи:0 ( и футбол - няма)

Коли, произведени тази година:0

Велосипеди, произведени тази година: 12 980 576

Обувки, произведени тази година:67389394083764.  

За съжаление от миналия понеделник няма кой да ги носи - всички хора са на клона. 

http://www.gobio.bg/