понеделник, 22 декември 2014 г.

САМО ЗА МЪЖЕ: КАК ДА Я РАЗКАРАШ ЗА ДЕСЕТ МИНУТИ?


Между половете вече няма разлика. Някакви подобия на жени си мерят пишките с подобия на мъже. Ако не си подобие, а Оригиналът, ето ти няколко жокера как да затвориш устатата й завинаги или поне за 5 минути.

Жената - плямпало

С нея ще се справиш най-трудно. 
Говори между 3 и 18 езика. Разбира от театър, кино, музика и може (ако поиска) да направи молекулярно-биологични проучвания на клиничните изолати. 
Както сам се досещаш, Господ, колкото и да е ларж, все е пропуснал нещо. Даровитата, обикновено, не става за гледане. След осмия час, колкото и да си търпелив, започваш да разбираш, че не става и за слушане.
Това момиченце е словесен потоп. Говори хубави неща за... себе си. За останалите - каквото остане. Когато си с нея, се чувстваш като удавник. Не се оглеждай за сламка, а си носи спасителен пояс.
Ако искаш да й затвориш устата, я попитай: „Ти това кюфте ще го ядеш ли? Като те гледам, май с него имате много общо!” Усмихни й се и почакай да чуеш на какъв език ще ревне.

Обичаната
Непрекъснато опява: „Чувствам се обичана, обичам, чувствам се обичана, обичам!” 
Не знам ти как си, но аз чувствам, че се изривам.
Ако такава „обичливка” ти застане на пътя, обясни й, че ненавиждаш уличните помияри, както и домашните котки. Смяташ, че веганите са вид зеленчуци и мразиш романтичните комедии. Предпочиташ психотрилъри, защото първа под ножа е някоя "обичливка", която бърше сълзи на лузъри. Кажи й още, че ревът е музика за хора без въображение!
След подобно изказване, „обичливка” няма да чувства нищо друго, освен омерзение към теб. Жалко, че няма такова емотиконче във фейса!

Самостоятелната
Жената, която прави всичко сама! Сама се научи да чете и пише, говори няколко езика – сама си ги преподаваше! Има между 2 и 8 висши! Сама си прави сармичките, мусаката и… детето – сама си го произведе.


Ако искаш да я разкараш, попитай я, защо е сама. Това е единственият въпрос, на който няма отговор. Ако си мечтаеш да те намрази до гроб, подай й комплект с инструменти и й кажи: „Хайде, сега си конструирай и едно мъжле! Сама, нали?”

Фуклата
Подиграва се на другите, тактично забравяйки своите недостатъци.
Коригира всички, само себе си пропуска, защото е "безгрешна". Фуклата знае всичко, може всичко! Ако я изстреляш в Космоса, на нея ракета не й трябва.
Как да се справиш с това Нещо? Ако от кръста нагоре е едричка, а от кръста надолу също, препоръчай й антицелулитни процедури. Бързо ще те нарече простак, който не разбира нищо от величието на нейните, натрупани с хилядолетия генотипни съвършенства!
Ако е кощрамба – кажи й, че от днес целулитът е на мода.
Вярвай ми, на секундата, ще изхвърчи при приятелките си, за да се фука, че и нейните анали са портокалови.

Бившата красавица
Забелязали ли сте, че красивите жени остаряват грозно.
С годините, застаряващите красавици започват да оглеждат мъжете като хищници, защото са убедени, че светът им дължи още един кур, пардон – поглед.
Явно, когато са им отпускали красота, са забравили да ги предупредят, че е за временно ползване. Постепенно, интересът към тях намалява и те започват да се държат като грозниците. Отбелязват, примерно на глас, всеки комплимент, който са получили: „Казаха ми, че съм красива, казаха ми, че съм секси, казаха ми, че съм пре-крас-на!”
"А, не ти ли казаха да млъкнеш?", попитайте я учтиво и бягайте към изхода. С грозницата и бившата хубавица, може да се справи само доктор Делчев.
Тежи ли им нещо отзад, отпред, отстрани – да му го доверяват на него, а не на теб, по дяволите!
Мрънкалото
Колко пъти да ти казвам, тази жена е смъртоносна не само за теб, но и за другите около теб. Тя е като грип! Опитваш се да избягаш, никакъв шанс, братче.
И да си имунизиран – няма да се спасиш, повярвай! Мрънкалото работи много (без прекъсване), попада в задръствания (непрестанно), обират я (всекидневно) в мензис е (постоянно) и накрая се чуди, защо мъжът й изневерява (неспирно). За да я разкараш, използвай нейния подход. Кажи й, че при теб алармират не само простата, а и циститът (за хламидия да не говорим) и ако беше жена, сигурно матката ти щеше да е обърната.
Ето, видя ли, мрънкалото, не само млъкна, ами изприпка при гинеколог, усещала (непрекъснато), че и в нея има нещо "много накриво". 

Домакинята
При нея няма да останеш гладен, колкото й да ти се иска. Промоционално, изгодно, на разпродажба, ще бъдеш угоен. Както често става в живота обаче, ще трябва да си платиш за това.
Изрядната домакиня чисти непрекъснато. Движи се из къщата си, въоръжена с лупа. Има инсталирани и няколко микроскопа. Първоначално смяташ, че е микробиолог, но много скоро разбираш, че дебне за микроби.
Човече, ако не ти понася да вървиш вкъщи с найлонови калцуни, маска и ръкавици като в хирургическо отделение, защо не й кажеш, че отиваш да изхвърлиш боклука, а след това бягай надалеч при твоите приятели – бацилите.

В заключение: Мили Мъже, ако все още не сте педерасти,  избирайте само Красиви жени.
С красавица до вас, ще се чувствате мъжкар сред  мъжете и ще бъдете предпочитан от жените, защото Красивата жена е гаранция, че вие сте Успелият.

Ако красивата жена е глупава, винаги може да я помолите да мълчи и да се усмихва.

Някой да е чул Мона Лиза да казва нещо?
Не, нали! А около нея, тълпи от почитатели! 



понеделник, 8 декември 2014 г.

КОЛЕДА? НЕ-E-E-E-Е ОТНОВО!


Казват, че по Коледа ставали чудеса. Може и да стават, не съм забелязала. Предпочитам 1 март, когато грозниците Пижо и Пенда ни плашат само за седмица.
Не ме издавайте, но всяка година се надявам Коледа да ми се размине.

Ето защо:


Подготовката:

„Jingle bells, jingle bells, jingle all the way!

Тържествените приготовления включват планове за пътуване до Карибите (което не се състои) и наемане на вила в планината (което по-добре да не се беше състояло).
По новините, в продължение на месец, ни подготвят за 13–та заплата.
С нея или без нея, подгответе се за фалит. Както и да си правите сметката, колкото и да сте стиснат, коледното разорение ви е в кърпа вързано като миналата, по-миналата и още по-миналата година.
Със или без 13-та заплата кореняк софиянците поемат към родните си места в провинцията.
Великото преселение гарантира велики задръствания. Ако за празниците ще пътувате с кола, подгответе си в термос: чай, кафе, коняк и не забравяйте романа „Война и мир”. Все не ви остава време да го прочетете, в задръстванията ще се справите и с двете части. Ако Толстой не ви понася, не е излишно да се запасите с мента, глог и валериан. Запознати твърдят, че помагат, поне първите 5 дози. За 6-та не знам.

Елхата:
„I don't care about presents ! Underneath the Christmas tree”

Спомняте ли си миналата година тоновете иглички, набити в килима?
Не, пак ще пробвате?! Погледнете се, всяка година в последния момент се блъскате с други жертви на традициите и сте готови за бой. Накрая купувате нещо, което не прилича на елха и се молите да го украсите стилно.
Разбира се, с помощта на децата, елхата заприличва на Лейди Гага. Радвате се само, че не може да пее.

Подаръците:

„Last Christmas I gave you my heart!”

Каквото и да ви говорят, скъпите подаръци са за предпочитане пред евтино, но от сърце”. Сърдечните подаръци (пластмасови пингвинчета, тюленчета, Снежанки) обикновено ме водят до сърдечни пристъпи.
После не се чудете, кой си изхвърля боклука в два през нощта? Аз съм.

Внимавайте на кого, какво подарявате! Ако сте решили да разкарате някой приятел, подарете му освежител за уста с надпис: „Понякога и думите ухаят!”
Знам, че шкафът ви е пълен с вещи, от които искате да се отървете! Тъпо ще се получи обаче, ако подарите на Жоро помпона, който ви поднесе миналата година.

А да, не забравяйте да махнете етикетите с цената, всички знаят, че сте скръндза, няма нужда и да го демонстрирате, натрапвайки им колосалната цифра от 10,83 за пуловер от Илиянци.


Храната:

„All i want for Christmas is you”

Колкото по-свят е празникът, толкова повече затлъстяването е гарантирано. Вече започвам да подозирам, че Коледата е измислена от някой „диетолог". Голямото лапане започва на Бъдни вечер.
В името на Христос, плюскаме като за последно. Точно в полунощ, след като сме спазили традицията с постното, мръвките запяват коледни песнички от скарата.
На следващия ден се изсипват, освен още роднини, още приятели и още храна. След няколко часа обикновено разкопчавам още едно копче на панталона и се чудя, дали това ще продължи още дълго.
На трапезата мучат, блеят и кудкудякат: пача, дроб, кокошка, пастърма, баница, а край тях грухтят все повече религиозно настроени хора. Някои от тях са минали преди това през църквата. Тя прилича на автобус „Чавдар” от времето на социализма. Всеки се натиска да стигне амвона. 
Палиш набързо свещи и се юрваш към изхода, защото: 1-во: си клаустрофоб и 2-ро: попадията гаси свещите още преди да си намислил три желания и да си прошепнал: „Амин!”  Но на теб църква не ти трябва, имаш си златна рибка, можеш да се молиш и пред аквариума от вкъщи, където голямото плюскане и надвикване продължава.

Пиянството:
„But the very next day you gave it away”

По Коледа етиловата емоционалност е с по-висок градус. 
Обикновено започваме от сутринта с малко ликьорче, после ром, коняче, греяна ракийка, ако на празничната вечеря (поредната) сте разреждали уискито с бира…помолете някой друг на следващата сутрин да разбърка чаена лъжица сода в чаша вода с таблетка аспирин.
На Коледа ставали чудеса, може и да ви мине бързо, но за всеки случай, защо не си останете в тоалетната?

Децата:

„I don't want a lot for Christmas . There's just one thing I need...”

Децата отдавна знаят, че няма Дядо Коледа, това обаче не означава, че ще пропуснат шанса да ви изнудят. Ако са си написали писмата, не очаквайте желания за световен мир.
В писмата им до Дядо Коледа ще откриете искания за: лаптоп, Ipod, playstation и за благодарност ще ви обещаят да четат повече книжки. На всичкото отгоре, децата на празници, се държат като феновете от агитките на ЦСКА и Левски, и в един момент започвате да подозирате, че се жабуркат с коктейли. Ако имате вещи, които искате да ликвидирате, моментът е подходящ. Извадете ги и чакайте детското цунами.


Коледа! Резултатът:

На следващия ден, освен тоновете мръсни чинии и лекета, намирате и чене на някой възрастен, разсеян роднина, който възпитано го е оставил в чаша от Мартини. Тринадесетата заплата, която така и не получихте, свършва, надебелели ли сте, децата ви са се сдобили с нов тарифен план към мобилните оператори, а вие – вие имате нужда от… почивка - седмица, две!

А и между другото: ”I don't want a lot for Christmas. There's just one thing I neeeeed"
Мили шофьори на таксита, когато ви помоля да спрете музиката, не ме питайте: Ама защо, такива хубави коледни песнички пускат?! ”
Непоносимо е! 30-дни!!! Ето, пак започнаха: „We Wish You Aаааа, jingle bells, jingle all the waaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaay. All I Want For Christmas Is Yoоооооооооооооооооu ”
Коледа-а-а-а-а? Дали пък не съм будист?



петък, 5 декември 2014 г.

Писмо до Дядо Коледа





 Мили Дядо Коледа,

С теб не успяхме да се запознаем, защото чаках Дядо Мраз. Мошеник беше другарят Мраз и много рядко ми носеше „Тоблерон”, въпреки че имах светли, социалистически блянове! Мечтаех майка ми да работи в "Кореком", баща ми също. Затова се борих, всекидневно, с безмилостните врагове на Родината - въшките. Унищожавахме ги (в нашия сплотен колектив) с газ и мас. В тази неравна борба, парфюмът зад ушите не облекчаваше нито моето положение, нито това на въшките.

Комунизмът не ухаеше добре, скъпи ми Дядо Коледа.
„Арома” не успя да помогне в ароматизацията на татковината. И въпреки всичко, се опитвах да спазвам образцова чистота, защото другарката казваше, че: „Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия!” Какво друго ми оставаше, освен да използвам „Веро” срещу бактериите-диверсанти?!
Имах, разбира се и вожд, от чийто пример черпех прогресивни идеи. Наричаше се: „Мечката”. И винаги, когато мисълта за хигиенизация с шампоан „Коприва” пареше мисълта ми, моят идеолог изръмжаваше от плаката: „Мечката се мие, чисти, в потоците сребристи. Има ли за тебе пречка, да постъпваш като мечка?”
Нямаше! Но още не мога да проумея, защо, когато се сетя за пастата за зъби „Поморин”, започвам да плюя?! Навярно, защото, както ни учеха: „един миг невнимание, а после цял живот - мъртъв!”
Не изплювам обаче дъвката „Идеал”, тъй като преди 35 години се хванах на бас, с братчето ми, че ще успея да я сдъвча, ако не днес, то поне… утре. Дъвката ”Идеал” продължава да стои в устата ми. Оказа се като комунизма - не можеш нито да я сдъвчеш, нито да я преглътнеш.
Следвайки социалистическата пропаганда и спазвайки хигиенни навици, като дете, се надявах за Нова година да получа „Киндер сюрприз“, вместо това, всяка година се сдобивах с… „Не се сърди, човече”. Не се сърдих. Изобщо. Само си мислех: „Ну Дед Мороз, ну погоди! ”

Явно, много човечета не са се разсърдили, изобщо. Явно желаните подаръците не са отивали, където и при когото трябва и изведнъж… ти се появи.
Мили Дядо Коледа, ако можеш ми прости, задето не вярвам в теб, ама много ме лъга твоя предшественик и още не мога да се възстановя. Ето, вчера се хванах, че докато мисля за него, пея: „Скъп спомен мой, дай ми покой, не влизай в моя дом…”
И на теб не вярвам, деденце, ама все пак, ако може не ми отмъщавай и не ми носи, вместо Гена и Чебурашка, Барби и Кен. Аз живях с комунизма и повече кич не ми е трябва.
Да, знам, че жените в последно време се държат като коли, но нямам нужда от тунинговаме и поцинковаме. Не искам да си сменям броните и не ми трябват нови фарове. Багажникът ми също е достатъчен. Благодаря!
Наскоро научих, че е и много „готинко” да имаш „кокоша устичка”, но вместо това, аз си мечтая за една или две кокошчици. Смятам да ги оставя свободни да припкат из центъра. Колко ще са щастливи не знам, но яйчица ще има със сигурност, а както подочух: „Всяко яйце е бомба, всяка кокошка е летяща крепост срещу Агресорите!”

Ти сигурно знаеш, че агресорите са: Цианогенни гликозиди, Соланина и Микротоксините. Ако не знаеш, не ми идвай на гости, ами си плати Интернета, защото на 26-ти няма да можеш да си закачиш селфита от околосветската обиколка. 
И как после децата ще повярват, че те има, а?