ЛЮБОВ ИЛИ ОЩЕ НЕЩО

http://www.gobio.bg/

Нищо не разбирам от любов. Google обаче, знае всичко! Има 10 начина да дресираш котката и… мъжа си. 10 начина да използваш арганово масло. Чисто! 10 начина за боядисване на яйца. 10 начина за контрол на холестерола. 10–те божи заповеди също са там.

Къде сме ние?

Не знам за вас, аз съм на кантара. Резултат: експресна диета с ябълки и яйца - отслабване с 10 кг. за 24 часа.

Нямам нужда от диети. Аз съм с Него. Той е

толкова грижовен, че изяжда всичко. 

„Любовта е като огън, но дали ще стопли сърцето Ви или ще изгори до основи къщата Ви, е трудно да се каже.” /Джоан Крофорд/.

Моля те, Джоан, лесно е! Вчера, любовта ми изгори рибата и тигана. Кухнята не успя. Аз излязох виновна. Наложи се да се оправдавам и за живака в рибата тон!

„Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи.” /Шекспир/

Съгласна съм с него, млъквам и минавам като Мая Плисецкая край телевизора, защото Той гледа футбол. Очаквам капка любов. Получавам блуза с леке от майонеза и въпрос: „Ти знаеш ли, че тази майонеза, съдържа яйчен прах, вместо яйца и калиев сорбат - против дрожди?”

„А ти знаеше ли, че морковите първоначално

са били лилави на цвят? Те стават оранжеви през 17-ти век, с по-нови сортове!”, отговарям. След това го моля да спре да чете етикети. И без това ще умрем. Защо преди това, да не ни е вкусно? В миналото и доматите са се считали за отровни. Може би след време майонезата ще се окаже панацеята за борба с рака!

Той въздъхва и ми прощава.
„Прошката е висша форма на любов”. /Niebuhr/
Поглеждам мъжа си, премрежвам очи още веднъж и установявам, че той е като кантара - уред… за инквизиция.

Явно съм мазохист, мисля си и вземам бележката, която ми подава. Очаквам да прочета: ”обичам те”, вместо това е надраскал рецепта с много видове месо. Набързо му обяснявам, че тази храна ще го доведе до запушени кръвоносните съдове – бърз инфаркт или бавен – инсулт. Уплашва се и ми подава още 50 лева за био храни.

Любовта не се лекува с билки./Овидий/

Избраникът ми е лимон, но лимоните съдържат повече захар от ягодите! Усещам, че моят лимон ще ме доведе до диабет! 

„За да бъдеш щастлив в любовта, не трябва да бъдеш сляп, но трябва от време на време да си затваряш очите!(Ашар)

Опитвам се да не го гледам. Излизам на пазар. И отново се налага да затворя очи. Февруари е. Валентинките плъзват като грип. Няма никакво спасение, дори да си сложил противогрипна ваксина. Даже да не си алергичен, получаваш пристъпи от розовото, което те залива като цунами.

„Най-ценното притежание, което един мъж може да има на този свят е едно женско сърце.” /Josiah G.Holland/

През февруари можеш да си купиш не само едно, а милиони сърца.
Внимание: Мили мъже, резервирайте маса по-отрано! Купете й, колкото и да не иска, чаша със сърчице, пъзел – „I love you”, запалка – „Амур”и онова плюшено мече, стиснало кацата с медец, на която пише:”Как до тебе да се гушна? Нежни думи да ти шушна!”

Не се оглеждайте, кой е пред припадък от смях – аз съм. Подобни строфи не вещаят нищо друго, освен - силно нарушен сърдечен ритъм. В това състояние рискът от мозъчен инсулт се повишава от 3 до 5 пъти. Увеличава се и вероятността да се изгубя сред: сувенири от дърво, текстилни сувенири, магнитни сувенири, сувенири от полирезин, пластмасови сувенири на батерии, сувенири – ножове с надпис “I love you” !

„Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре.”/О.Уайлд/.

Купувам месо и вино. За да направят прозрачно вино, производителите в някои страни добавят в него кръв от вол и глина.
Е, по добре е от чипса, който организмът храносмила по 3 дни. Какъв чипс?!

„Любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване.” /Erich Fromm/

Чудя се, как човешкото съществуване доведе до този кич.
Празниците се превърнаха в стоки за краткотрайна употреба. Оглеждам хората, щастливи са. Възможно ли е кичът да не ти пречи? „Да, ако си влюбен”, прошушва детето в мен. Запушвам му устата с бонбон и продължвам да си мисля за кича.

“Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.” /Оскар Уайлд/ 

Прибирам се вкъщи. Очаква ме подарък–изненада – Дрелка - на промоционална цена. Не се чудете, кой НЕ се смее до припадък – аз съм. Чудя се как да му благодаря – лапвам дъвка. „Дъвченето стимулира сигнали в учебния център на мозъка и по този начин спомага за съхраняването на паметта с напредването на възрастта.”

Чудесно – тази дрелка ще бъде незабравима. Той се усмихва доволно и пробва бургийките. Решил е да излезем на ресторант. Отказвам. Сигурно ще ме заведе в ресторант за бързо хранене, в който бургерите ще са във вид на сърчица. Февруари прилича на кардиологично отделение.

„Боли ме една жена в цялото тяло”– казва Борхес. Аз нищо не казвам, мълча интелигентно и гледам с него 2458-серия новини. 

„Любовното удоволствие трае един миг. Любовната мъка трае цял живот.“

Това е поговорка – френска, като става въпрос за любов, на французите може да се вярва. Усещам, че вече съм до вратата. Подавам му ръка и го моля да станем случайни минувачи, докато смъртта ни раздели. Опитвам се да избягам. Той ме спира и ми обяснява, че жилището е мое. След това ме пита дали може да си вземе дрелката. Подавам му и бургиите и се моля генното инженерство да се развива по-бързо. Ще си направя дете от съседката. Тя е пилот на хеликоптер. Такъв мъж, казвам ви, ако детето е момченце, искам да прилича на нея.

НИЩО ЛИЧНО

Хубав номер ми спретна Гошо. Така наричам Господ, понеже сме близки. И като на приятел му говоря: „Гоше, Гоше, ти май си жена! Само една жена би ми причинила това! Ей ме - сладка, мила, добра, ама трътлеста. И каквo да правя с тези 15кг. отгоре, освен да…похапна. Хапвам и си пея: „un amore grande-е-е”. На вратата ми звъни Гошо. Не Господ, а комшията от долния – каза ми, че заради моите трели лорд Инчев отказва да му идва на гости. 

„Господине, викам му, вие сте безчувствен! В
тази

песен се пее за любовта, която в количествен мащаб нараства до световен размер.”

„И ти май, набъбваш глобално”, подхилва се комшу.
„А Вашата простата кога ще спре да алармира? Ако не нея, оправете си поне казанчето в клозета.”
„По-добре проблеми с казанчето, отколкото с апетита", цвили от щастие Гошо.
И без изобщо да го моля, ме гали по главичката и нарежда „гъци-гъци, поросёнок!”
Миличко го каза, умилително, ама го фраснах. Заради руския, навярно. Много двойки ми пишеше на времето другарката и до ден днешен като чуя руски се подготвям за Втора световна. Само един му фраснах.

Откъртих му обаче два зъба. Сега съм в ареста. Накараха ме да пиша обяснение. Написах: "Съжалявам за двата зъба. Много. Помолете чистачката да не мете входа. Може и да ги закрепим. По Коледа ставали чудеса! Хи-хи."
Дойде старшинката каза, че не е смешно. Написах второ обяснение: "Съседът ми е гей. Не мисля, че приятелят му ще има нещо против откъртването на 2-та предни зъба - хи-хи."
Дойде старшинката – каза, че е много сексистко, но по-добре ми се е получило и да продължавам да пиша. След това никой не дойде. Само една манекенка.

Пудрила си носа в някаква кръчма. Така хубаво се гримирала, че започнала да пали стотачки и да крещи, че е вълчицата от Уолстрийт. "Смехът е здраве", казвам й, защо те опандизиха, питам. Ами, защото изгорила парите на Налъма.
Дали и цървулите имат пари, чудя се и й подавам химикала да пише бележка. Не се наложи. Дойде Секирата и си я прибра. Мен нямаше кой да ме вземе. Реших, че така и така няма какво да правя, защо да не

попротестирам: „Откога 300 кубика силикон правят някои по-свободни от други? Кой й сложи силикона? Кой? Кой? Кой?”
„Гроздето, кисело май?”, пита ме старашинката.
”Не, отговарям му, гроздето е високо, русокосо и синеоко.»
«Пиши, пиши», казва ми старшинката и ми подава чисти листи – няколко. «Ама това са 10 страници – няма ли да ме пуснете по-рано. Вкъщи във всяка стая имам по един кантар. Мога да се накажа и сама.»
Напънах да рева. Старшинката изчезна. Аз, и без друго, много мразя сополи реших, че по-добре да пиша на Гошо - съседа от Горния: «Гошо, нищо лично, ама ако ние сме ти рожби, ти явно си много сбъркан. Гледам телевизия, Гоше, повече, отколкото ми се иска. Оттам разбрах, че животът не е романтична комедия, а психотрилър. 

Уроядки еволюираха до домакини. Мъжете им нямат фамилии, а само творчески псевдоними. Пълно с творци в тази държава. Преди малко Секирата спаси Вълчицата, която изгорила парите на Налъма.
Жена си Гоше, жена си. Голям номер си спретна! В манастирите вършее свободната любов – хипи движение. Аз нямам нищо против. Химията в храната само ме тревожи. Виж ме, еволюирах до кит. Вчера реших да се погрижа за себе и попитах продавачката в магазина: «Госпожо, така като ме гледате имам ли нужда от растежни хормони?” Тя взе да се хили, а аз да й обяснявам, че едва предъвквам от синтетичен естроген, използван за втвърдяване на поликарбонатните пластмаси. Сигурно си я чул Гоше, защото жената се тръшна от... смях. Днес я вкараха в рубриката: Криминални. Мистерия. Топ. А аз пешката стоя гладна в ареста. Поне едно телевизорче да бяха пуснали. Не ми се сърди Гоше, ама телевизията повече от теб я обичам. Тя ми е първа приятелка.

Успокоява ме, че колкото и да съм зле, има по-бедни, по-грозни, по-тъпи и по-дебели хора от мен. Гледай ни - един град хора сме в България, а не можем да се оправим.
И аз мълча, като теб мълча, ама отвреме на време ми писва, че като запротестирам.

Вървя си оня ден из града и пиша по предизборните плакатите: «Машина за лайна»
Тъпо и безпомощно, знам. Доближи ме един пич, разбрал явно, че имам нужда от помощ и ме посъветва да използвам вместо думата «лайна» – «тор» – после ми подаде телефон за езикови справки. Набрах номера и ревнах. Не можаха да ми помогнат. И не ми стана по-хубаво, Гоше.»
Завърших писмото до Господ без поздрави и уважение, затова може би Той не реагира, обаче старшинката дойде.

Прегърна ме и ми каза, че разделното хранене много помогнало на жена му. Разцелувахме се. И аз излязох на светло.

„Аз съм Госпоо-ооооо-ооооо-оод! Аз съм виновна за всичко.”, крещи една женичка. 

Луда е мисля си, но все пак я доближих. 
„Гоше, казвам й, какво да правя? Как да продължа да живея?”, питам.
„Откажи дъвките, казва ми Господ, пълни са с аспартам”, шепне.