Хората, които ми Бъркат в Гъ...рлото

Едно бизонче ми натрапи мислите си точно, когато имах бъбречна криза. После ме обвини, че не слушам внимателно. Внимателно го напсувах. Не ми стана по-леко. Камъните обикновено водят до мъдри прозрения. Питайте Сизиф. 

Аз нямах време, защото бързах към лекаря. Докато чаках обезболяващото, си мислех за хората, които ни бъркат в гърлото.
Ето ги. Обичайте ги!

Хората - диарии

Говорят хубави неща за умрелите и за себе си. Сочат се за Пример. Убедени са, че до година, две, на тях ще има кръстени 5, 6 космонавта и още толкова перилни препарати. Издигат си "нерукотворни" паметници и са сигурни, че заслужават истински. Всичко човешко им е чуждо. Единственото, което възприемат, без задръжки, е себе си. Аплодират, дори, изцепките си. Във фейса цитират мъдростите си от предишни години, в случай, че си ги пропуснал. Предъвкват едни и същи истории, докато се молим да... умрат бързичко, преди да са си поели въздух и да ни преразкажат за 128-и път, как при тях успехът е в резултат на талант – неограничен и неподвластен на времето и гравитацията.

Най-гадното, при тези словесни диарии, е че "Имодиум" не помага. 

Ревльовците. Всички реват в тази държава. Вървя по улиците - рев, в магазините - рев, по пейките - рев. Пролет, лято, есен, зима. Рев. Сигурна съм, че потопът ще започне от България. Затова, всеки ден, проследявам нивото на река Дунав в сантиметри. Тревожа се и ми се повръща. Най-много циврят индивидите, които твърдят, че не отделят секрети. 

Ревнаха, дори онези, покрай които, трябваше да израстваме духовно. Интелектуалците. Оказва се, че колкото и да е гладен духът им, дупИтУ – трябва да е сито. С него шега не бива. Питайте Дарвин. Еволюирали сме, защото са се появили задниците. (Да си видял маймуна с Дупе. Няма!) Затова реват интелектуалците. Имат нужда от сити седалищни мускули, за да пазят баланса в културата. За съжаление и там е доста тясно. Два противникови лагера, които безстрашно мучат от фейса.  

Повръща ми се и от Борци. Стои до мен едно мутантче и ми обяснява, как в този живот всичко е борба. Права е, мисля си. Борба е! Дядо й борец против фашизма, баща й борец - мутрафон, майка й се бори с килограмите, а боркинчето - с резултатите от последната пластична операция. Мисля си, че целта й, е да заприлича на травестит, но нищо не й казвам, нека и пластичните хирурзи се борят с глупостта й. 

Освен от боркини, ми се гади и от заешките революции. Зайците сигурно сменят правителствата си с подскоци, ама в България, видно е, с маскарадни костюми, като за Хелоуин, няма да стане. Днешните протести срещу комунистите, си ги вдигат самите комунисти. Бъркат ми в гъ-рлото и те, и демократичните им пози. Започвам да подозирам, че протестите са заради фейса.
Аман от кадрите с шопската салата и кюфтета, хайде малко революционни кадри. 

Жените. Знам, че съм жена, но ми се повръща най-много от жените. Те са навсякъде. Вредят сериозно на себе си и на другите около тях, и водят до импотентност. Те страдат предменструално, по време на цикъл и малко след това. После, не се чуди, защо на мъжа ти не му става... хубаво, когато те види. Ако си толкова умна, колкото си въобразяваш, имаш шанс да направиш всичко. Дори да си смениш пола или да си махнеш мустаците. И престани да ревеш, скъпа, по-добре... завиждай!

Благородно, разбира се.

Благородните Завистници.

Вървя си по улицата и подслушвам разговори, които преливат от благородна завист.  

Пълно с благородници в тази държава. Да ви "любя, тача и милея" майката неблагородно, чувам се да мисля, докато благородно мълча. Какво благородство има в завистта?! 

Тъп или умен, всички искат да бъдат предпочитани, избрани, обичани и по-добре... платени. Защото си въобразяват, че са по-готини, по-умни и дори по-високи, от останалите. Как да ти помогна, ако не си го разбрал?
Ами, хвърлих няколко камъка. Не се притеснявай, не са в твоя двор, при моя уролог са.