вторник, 31 март 2015 г.

ДОКЪДЕ МЕ ДОВЕДЕ СРЕЩАТА С КРАСИВ МЪЖ?


Имам един приятел, който е кавър версия на Марлон Брандо. Всъщност е по-красив. Вървя по улиците с него и усещам, че всичко жени гледат мен. Това е гаранция, че мъжът е ве-ли-ко-ле-пен. Той може да има всяка. Вчера обаче, наклони прелестната си глава към мен.
„Мой е!”, потрепери мозъкът ми и пусна заря в памет на загиналите от завист  женички.
„Я ми кажи, понеже си по-стара, прошепна Неустоимият, има ли свободни ниши на пазара за такива като мен?”
Усмихнах се, мислено го пребих и просъсках: „Религията е бизнес! Ти си хипстър, ставаш за поп!”
Вдигнах старото си тяло и го завлачих по улиците, разтревожена, дали след време ще стигна до памперс и инвалидна количка.
После, вместо със сбръчкани мисли, се заиграх с идеята: как да спечелиш пари?  Огледах се. 
В България единственият бизнес, който е жив, е погребалният.
Aко се чудите, как да натрупате пари, отворете погребално бюро. Подбийте конкуренцията с по-ниски цени и викайте…амин. Само внимавайте с името, минах покрай една погребална барака, на вратата, на която пишеше: „Погребална агенция „АД”. Българите, колкото и да не са религиозни, са суеверни.

Ако не спечелите пари от агенцията, със сигурност ще спечелите от бестселъра, който може да произведете, докато стоите край чуждата тъга. Присъствах на погребение, на което ме напуши смях. Служителката от агенцията успокои нетърпеливите дами с думите: ”Нашият покойник закъснява!”, а за довиждане тържествено заяви: „Благодарим за присъствието, заповядайте отново! И за вас тук, на гробището,  ще се намери място!” 
Ако ли пък сватбите и погребенията не са за вас, следвайте полета на бабите.
Наскоро видях една, която изкупи всичкия магданоз от хипермаркета. Учудих се, какво ще го прави. След час бях на пазара, бабата също. Магданозът и той се зеленееше с  50 стотинки по-скъп.
Така че, граждани, ако се чудите, какво да правите, защо не отворите хранителен магазин в квартала.
Само трябва да следите за изгодни оферти от хипермаркетите, а после да ги продадете с малка надценка във вашето дюкянче.
Българският народ обича да яде изгодно. Защо да го разочаровате? Купете му  добре консервирани, замразени и овкусени пластмасови фъшкии и му гарантирайте "вкусничко и евтиничко”. 
Експерти твърдят, че евтините храни, били отровни,  ами, ако хората са прости, по-добре да умрат по-бързо – помогнете им - засипете ги с изгодни предложения.
Като се замисля,  освен квартален магазин, до него, можете да откриете и квартално погребално бюро. Така директно от магазина, ще се отправят в отвъдното. 

четвъртък, 12 март 2015 г.

Цял живот съм българче, ама с някои неща не мога да свикна







Ресторантите
Обичам всичко българско и родно, ама най-много обичам да ходя на ресторант. Там ме чакат потни, вмирисани и космати ястия.
Най съм благодарна, когато ми пуснат по някой косъм за гарнитура. Вчера ми поднесоха ястие, в което имаше няколко. Първия го махнах, на втория се опитах да не повърна. „Госпожо, питам сервитьорката, да не би да съм поръчала губер?!” Тя грижливо издърпа косъма и го сравни с нейните. Не знам защо, хукнах към тоалетната. Беше заключена. Профилактика!
„Може ли вода!”, чух се да скимтя на връщане.
„Безалкохолно? Само ликьорче имаме!”, съобщи барманът и ми го наля в чаша, с отпечатък от червило. Сервитьорката поразмаза гланца с пръстче. Жалко, че не сложи плюнчица. Възхитих се! Досега не бях срещала подобно супер устойчиво червило с блестящи частици. Платих и излязох.  На изпроводяк погледнах за сбогом към кухнята, готвачът събираше от пода няколко кюфтета. 

Откакто се помня съм българче, но с такави свинщина, не знам как се свиква. И друго не мога да схвана...мъжете.
Обичам българските мъже. Всички, до един, ги обичам. Едно нещо не мога да разбера, защо не си мият ръцете, след като се изпикаят? Застанете край пикльовците и ги гледайте как процедират. За 15 секунди са го изтръскали и излезли. Питах един: „Абе, ти няма ли да си измиеш ръчичките?” „Ами, той е чист!”, каза ми мъжкарят и ме хвана за бузките. Мило ми стана, драго, после не знам защо, хубаво си насапунисах личицето. Докато се миех, си представих с колко пениса днес съм се здрависала, после се зачудих, дали готвачите в кръчмите си мият ръцете?
Представих си анимация с пениси, които поръчваш, здрависваш, изяждаш. Тази мисъл не  ме възбуди. 
Можеше и да е по-лошо, мисля си, ами, ако не си миеха ръцете и след акане. А те, всъщност,  дали го правят?!

Прекръстих се и отидох на кинопремиера. Сбърках, естествено.
За премиерите и предпремиерите са абонирани културтрегери, от които ми домилява за халтурката.
Те са там, защото разбират от хоризонтална диверсификация на културата и защото не страдат от криза на идентичност, а само от депресивни разстройства. В резултат на когнитивно поведенческа терапия пърхат с криле около себеподобни и си мерят културите, надарени с обширен, тематично разнообразен слой от лексика. 
Всъщност, културтрегерите са банда позьори, които дават пари за био изсушени сливи от Грузия, за петмез от захарно цвекло от Сингапур и чакат за... безплатни покани за театрални, кино и оперни спектакли.
Използват покани, защото тяхната лингвистична прагматика достига глобални размери, а тяхното мнение е толкова значимо, че трябва да им платят, за да си отворят устата.
Истината е, че се циганеят за 10 лв. и ако могат да изкарат на аванта, ще го направят.

Точно тръгнах да пиша за култура и спряха тока. За 3-ти път днес. То, в България и без друго, всичко се прави на тъмно. Сигурно затова постоянно се чудя, къде съм. 
Минах през „Младост”, заобиколих „Дружба” и пътувам към „Надежда”, ама у нас във всеки град има по един квартал с такова име, който изглежда като клонинг на останалите. 
Наскоро, на гости ни беше една кубинка, която, докато се разхождахме из татковината, се умили и прошепна: „Тук е същото като в Куба!”  
Мислено я нокаутирах, после се огледах: мизерни панелки, бира-скара, анцузи, чалгии, бараки, помияри, боклуци. 
И като се замислих, разбрах, че българите имаме само един проблем – цигани сме.