Как да изядете Великден и да останете Живи?

Постихте ли? И да не сте, Великден няма да ви се размине. Каквито и богоугодни думи да споделите във фейса, всички знаем, че предстои голямо Лапанe.

Как да останете живи, обаче? Алергични ли сте към ацесулфина?

Спокойно, по Великден ще се разбере. Ако след тържествената закуска, лицето ви се изрине с празнична украса и получите нервни разстройства, то значи производителят си е свършил работата и е заместил захарта в козунаците с този чудодеен подсладител.

Ако ацесулфинът не ви събори, значи не само по Коледа стават чудеса. 

И без друго, всеки ден доброволно си плащате за овкусители и оцветители.
Да ги откажете по празниците? В никакъв случай! Какво е пир без нитрати?!

Великден е идеалното време за химични експерименти. Защо ли?
Само веднъж в годината се боядисват яйца. Кога друг път, можете да обогатите химичния състав на и без друго мутиралите ви организми? Оказва се, че най-отровни били боите, на които пишело „безвредни”. 

Ако не сте алергични към подсладителите, имате шанс да се тръшнете от „безвредната боя”, с която вапсвате яйцата и да разберете дали има живот след смъртта.
На печелившите Честито! За останалите?

Ако и боята не ви отрови, вие явно сте богоизбран.

Така че, ако агънцето, което сте купили, като "родно производство", се окаже дамгосано в Аржентина, това едва ли ще ви разстрои. Пък и какво лошо има в моркови от Англия, марули от Шотландия, агнета от Аржентина, под които блее надпис: "Произведено в България".

Надявам се само, че са генетично модифицирани, така и така сме свикнали. 

Ако оцелеете след химическата атака, отидете на църква. Отсега се моля за спасение на душите ви.

По време на празници църквите приличат на манифестации. Хубавата новина е, че няма лозунги. Лошата е, че има свещи.
Ако не искате да горите, приживе, като вещица, отидете на църква на следващия ден. Съжалявам само, че няма да можете да се откачите от просяците.

Те се окриляват в празнични дни. Окупират църквите през нощта, слагат надценки като по Морето и гонят до дупка.

На такива събития, без да искам, през 3 секунди споменавам напразно името Господне.

И още, дори сами да сте си приготвили козунака и сами да сте си снесли яйцата, изгасете телевизора. Вреди. 
Всяка година едно и също - преразказ на живота на Исус и Нови Съдбовни разкрития:

Бил ли е женен, а деца имал ли е? Колко? Точно кога е роден? Наистина ли е бил добър по геометрия? Можел ли е да става невидим?  

Колкото и да се надявате, Христос няма да възкръсне, за да отговори на въпросите и да ви спаси от мъките.

Вече се чудите, как да се измъкнете? Нямате шанс. Празниците идват!

Само още един съвет, за последно, където и да сте, заобиколете се с деца (ваши, чужди – без значение) те умеят да превръщат и делника в празник.

ЛЮБОВТА ВРЕДИ НЕ САМО НА ВАС, НО И НА ДРУГИТЕ ОКОЛО ВАС!

Голямата ми любов се оказа малка. Каза ми, че не умея да гладя и ме напусна. Какво друго ми оставаше да направя, освен да ревна. На 2-та минута, дойде съседът да ме пита, откога имам куче и защо не го нахраня. Този вой, преди мача, му действал на прокоба. Извиних се и за да му се натегна, започнах да рецитирам: „България е нашата родина, Апостолът е нашият баща...”
Докато декламирах забелязах, че съседът ми е с червена фланелка, на която със ситен шриф е драснато: „ЦСКА!”

След като го прочетох, смотолевих, че трябва да нахраня кучето и пратих поздрави на жена му. „Вдовец съм”, просъска съседът, а аз повече  нищо не казах, само побързах да заключа вратата и да я подпра с бюрото.

Така и така не мога да изляза, мисля си, що да не попрегледам в Интернет. Оттам разбрах, че вместо да цивря, е по-добре да „провокирам креативност и да достигна до значими идеи в контекста на решаване на даден проблем.”

След последното изречение, се зачудих откъде да започна. Отворих хладилника. Вътре само мастика и мента. Разбърках ги и си ги сервирах. Вместо облачно, времето в главата ми се проясни, бюрото се върна на мястото си, а аз излетях навън, въоръжена с препечатаната статия с техники за провокация на ежедневната съзидателност.
Авторът съветваше, когато страдаме, да направим нещо, което не сме правили никога в живота си.

Взех да обикалям, в далечината - зеленчуков магазин.
Шмугнах се вътре, усмихнах се на продавача и го попитах: „Прощавайте, мръвки тук да ви се намират?”
„Зеленчуков магазин е!”, засмя се човекът, убеден, че говори с поредния хахавел. Не го разубедих, а издекламирах: „Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте.” 

Моментът беше подходящ да изляза. Вместо това го огледах от горе до долу и констатирах: „Вие, като гледам, не гризкате зеленчуци, голям сте, колкото картоф, от ранните!”
Разхилих се, започнах да се давя в лиги, той услужливо ме фрасна няколко пъти по гърба. Заболя ме. Нищо не казах, но не знам защо, спрях да се кискам. Настъпи неловко мълчание. Реших, че е най-разумно да му прочета пасажа от статията за ежедневната креативност, който гласи: „Важно е да се запомни, че нестандартните действия трябва да се правят с чувство за хумор и игрова нагласа.”

Картофът взе листа, написа „Гъз” и ми го закачи на врата, после попита: „Смешничко, нали?” и ме посъветва да си играя на друго място.

Реших, че  е най-разумно да търся друга зона за „отпушване на творческия извор”. Ударих още един облак и зачаках полета на креативността. Докато кротувах, си препрочетох статията и отбелязах с молив акцентите:  „Пуснете въображението да заиграе и ще видите какви забавни и интересни хрумки ще ви се появят.”

Нищо не ми се появи, само мензисът. Влязох в аптека, дойде ми редът, зад мен господин.

„Може ли по-бързо?”, изскърца той, още преди да съм си отворила устатата.

Mоментът беше подходящ да го пусна пред мен. Не стана така. От статията ме съветваха да освободя детето в себе си. То се оказа гамен. Не знам кой го е учил, но секунди по-късно, стана ясно, че речникът му е доста богат за възрастта. Нарече милия господин: „Страхливец, загубеняк, клоун, извратеняк, цървул, лейка, кратуна!”, а на финала изкрещя: „Малкопишковец, такива мухльовци като теб, бързат само за Пирогов, за спешно лечение на ангина!”

Не знам защо, точно в този момент, мъжът вместо да се зарадва, че прекъснах рутината му реши, че е най-разумно да избяга. Аптекарката му подаде носни кърпички, а на мен, без да я моля, превръзки.

Това ме накара, да погледна още веднъж статията. В нея пишеше:

„Разгледайте добре предмета и си задайте въпроса: "Как този предмет ще ми помогне в решаването на проблема?”

Погледнах превръзките и въздъхнах: „С крилца са, нали, да не би да спрат полета на въображението ми?”

„Въображението, както твърди Айнщайн, може да ни отведе навсякъде.”, сподели със съчувствие жената и не знам защо се прекръсти. Благодарих й и дочетох статията пред кварталния магазин. Там беше посочено, че ако не успеем по-друг начин да създадем велики идеи, "трябва да назначим "Нетипичен" за нас предмет, който да се заеме с разрешаването на проблема.” Назначих го.
Купих си ютия и започнах да гладя. После се записах в клуб „Екстремно гладене”. Гладя дрехи в канута, карайки ски, кънки, изкачвайки върхове, гмуркайки се под вода, скачайки с парашут.  

Глупости!
Влюбих се в друг, после във втори и заместих голямата си любов с няколко малки.