НИЩО ЛИЧНО

Хубав номер ми спретна Гошо. Така наричам Господ, понеже сме близки. И като на приятел му говоря: „Гоше, Гоше, ти май си жена! Само една жена би ми причинила това! Ей ме - сладка, мила, добра, ама трътлеста. И каквo да правя с тези 15кг. отгоре, освен да…похапна. Хапвам и си пея: „un amore grande-е-е”. На вратата ми звъни Гошо. Не Господ, а комшията от долния – каза ми, че заради моите трели лорд Инчев отказва да му идва на гости. 

„Господине, викам му, вие сте безчувствен! В
тази

песен се пее за любовта, която в количествен мащаб нараства до световен размер.”

„И ти май, набъбваш глобално”, подхилва се комшу.
„А Вашата простата кога ще спре да алармира? Ако не нея, оправете си поне казанчето в клозета.”
„По-добре проблеми с казанчето, отколкото с апетита", цвили от щастие Гошо.
И без изобщо да го моля, ме гали по главичката и нарежда „гъци-гъци, поросёнок!”
Миличко го каза, умилително, ама го фраснах. Заради руския, навярно. Много двойки ми пишеше на времето другарката и до ден днешен като чуя руски се подготвям за Втора световна. Само един му фраснах.

Откъртих му обаче два зъба. Сега съм в ареста. Накараха ме да пиша обяснение. Написах: "Съжалявам за двата зъба. Много. Помолете чистачката да не мете входа. Може и да ги закрепим. По Коледа ставали чудеса! Хи-хи."
Дойде старшинката каза, че не е смешно. Написах второ обяснение: "Съседът ми е гей. Не мисля, че приятелят му ще има нещо против откъртването на 2-та предни зъба - хи-хи."
Дойде старшинката – каза, че е много сексистко, но по-добре ми се е получило и да продължавам да пиша. След това никой не дойде. Само една манекенка.

Пудрила си носа в някаква кръчма. Така хубаво се гримирала, че започнала да пали стотачки и да крещи, че е вълчицата от Уолстрийт. "Смехът е здраве", казвам й, защо те опандизиха, питам. Ами, защото изгорила парите на Налъма.
Дали и цървулите имат пари, чудя се и й подавам химикала да пише бележка. Не се наложи. Дойде Секирата и си я прибра. Мен нямаше кой да ме вземе. Реших, че така и така няма какво да правя, защо да не

попротестирам: „Откога 300 кубика силикон правят някои по-свободни от други? Кой й сложи силикона? Кой? Кой? Кой?”
„Гроздето, кисело май?”, пита ме старашинката.
”Не, отговарям му, гроздето е високо, русокосо и синеоко.»
«Пиши, пиши», казва ми старшинката и ми подава чисти листи – няколко. «Ама това са 10 страници – няма ли да ме пуснете по-рано. Вкъщи във всяка стая имам по един кантар. Мога да се накажа и сама.»
Напънах да рева. Старшинката изчезна. Аз, и без друго, много мразя сополи реших, че по-добре да пиша на Гошо - съседа от Горния: «Гошо, нищо лично, ама ако ние сме ти рожби, ти явно си много сбъркан. Гледам телевизия, Гоше, повече, отколкото ми се иска. Оттам разбрах, че животът не е романтична комедия, а психотрилър. 

Уроядки еволюираха до домакини. Мъжете им нямат фамилии, а само творчески псевдоними. Пълно с творци в тази държава. Преди малко Секирата спаси Вълчицата, която изгорила парите на Налъма.
Жена си Гоше, жена си. Голям номер си спретна! В манастирите вършее свободната любов – хипи движение. Аз нямам нищо против. Химията в храната само ме тревожи. Виж ме, еволюирах до кит. Вчера реших да се погрижа за себе и попитах продавачката в магазина: «Госпожо, така като ме гледате имам ли нужда от растежни хормони?” Тя взе да се хили, а аз да й обяснявам, че едва предъвквам от синтетичен естроген, използван за втвърдяване на поликарбонатните пластмаси. Сигурно си я чул Гоше, защото жената се тръшна от... смях. Днес я вкараха в рубриката: Криминални. Мистерия. Топ. А аз пешката стоя гладна в ареста. Поне едно телевизорче да бяха пуснали. Не ми се сърди Гоше, ама телевизията повече от теб я обичам. Тя ми е първа приятелка.

Успокоява ме, че колкото и да съм зле, има по-бедни, по-грозни, по-тъпи и по-дебели хора от мен. Гледай ни - един град хора сме в България, а не можем да се оправим.
И аз мълча, като теб мълча, ама отвреме на време ми писва, че като запротестирам.

Вървя си оня ден из града и пиша по предизборните плакатите: «Машина за лайна»
Тъпо и безпомощно, знам. Доближи ме един пич, разбрал явно, че имам нужда от помощ и ме посъветва да използвам вместо думата «лайна» – «тор» – после ми подаде телефон за езикови справки. Набрах номера и ревнах. Не можаха да ми помогнат. И не ми стана по-хубаво, Гоше.»
Завърших писмото до Господ без поздрави и уважение, затова може би Той не реагира, обаче старшинката дойде.

Прегърна ме и ми каза, че разделното хранене много помогнало на жена му. Разцелувахме се. И аз излязох на светло.

„Аз съм Госпоо-ооооо-ооооо-оод! Аз съм виновна за всичко.”, крещи една женичка. 

Луда е мисля си, но все пак я доближих. 
„Гоше, казвам й, какво да правя? Как да продължа да живея?”, питам.
„Откажи дъвките, казва ми Господ, пълни са с аспартам”, шепне.