ПРОСТАМОЛ САМО ЗА…ЖЕНИ

                          

Аз съм на средна възраст, средна на ръст, със средни амбиции. Казвам се Мария и съм мъж. Не, не съм травестит, нищо че е модерно.
Имам си вторични полови белези и първичните си ги имам. Обаче….

Ето, преди месец, срещнах Пешо! Той ми разказа как неговата приятелка отказала да му купи  чудесни обувчици – „червенички с връзчици, от дишаща материя”. След това ми обясни как го карала да прави  неща в леглото, които той не иска. „И какво те кара да правиш?”, любопитствам. „Ами, кара ме да си събувам обувките, преди да си легна.”

Забърсах му сополите. Мислено му забърсах и два шамара. Той кокетно поиска 10  лева за папироски. Бях сигурна, че са за дамски превръзки. Докато гледах тая пудра Пешо, си мислех, дали пък това не се дължи на натъпканите с женски хормони пилета. Разрових се в интернет и открих, че и в луканките, пастърмите и сушениците щъкат женски хормони.

       Ликувайте жени,  мъжете скоро ще раждат!

Възхитена от  новите си впечатления, предложих на приятел, редактор в женско предаване, да предприемат кампания: „Стани мъж! Роди дете!” Той вместо да се разсмее, ми обясни, какъв гей е сценаристът на предаването - дотолкова извратен, че направил 3 деца. „Жена му знае ли?”, питам.
Не ме чу, защото се озърташе за почерпка. Това му е хобито - напива се на аванта и повръща по мъжки, защото бил металюга. „Ама ти и чалга слушаш.”, вметвам. Засегна се.

Обясни ми, че мрънкам като оная Мария, майка му, която още не може да прости на баща му, че пие сутрешното си кафе в 2 следобед. Тръгнах си омърлушена. В автобуса върви парчето: ”Защо се влюбих в теб, маймуно?”. Това не е рок парче. Усетих, че на него му трябва учителка, която да го насърчава и да заклеймява лошите постъпки на останалите. Вчера го видях във фейса с нея. Тя e учителка на олигофрени. Бонус е това,мисля си. И се опитвам да не се хиля злорадо. 

„Опа”, извинява ми се гражданин, току–що  преминал през мен. „Господине, да не би да приличам на пешеходна пътека? Вярно, блузката ми е на райе, ама аз пешеходна пътека не съм.”, опитвам се да протестирам.
„Опа, вика ми мъжкарят, ами инсталирай си светофар.”
Голям майтапчия, казвам ви! „Да ти еба майката!", чувам се да крещя...(Забелязала съм, че светът е задоволен наполовина, затова не пропускам и бащите)...и бащата също!”, допълвам и се прекръствам, ей така, между другото. Това последното, свърши работа, защото покрай нас мина приятел - миротворец, който обясни на аграра, че това  мое грубо, мъжко поведение не е прецедент, а е вследствие на  асцендента ми – овен. Оставих ги двамата да си бъбрят за кармичните уроци, а аз отидох  на кръчма. Вътре - пълно с жени. Чудя се, дали отново не е 8 март. „Какви са тези женички бе, драги?”, питам бармана. „Нова мода, потреперва той, скучаещи домакини пият бира.”

„Жените, които пием бира сме с голямо въображение, обичаме нестандартното", допълва една от стадото.
„Аха”, кимам аз с разбиране и си поръчвам водка.

Боже,  който си на небето, нека тази мода трае, колкото оная с острите обувчици. За 2 сезона, моля те, Господи!

Стоя си аз на бара, молейки се мълчаливо, стадото мучи, а до мен, да, до МЕН, сяда мъж. Разхубавила съм се сигурно, мисля си. 
Чудеса стават всеки ден!

„Здравей, мъжки”, казва ми мъжът и без никакъв преход, ревна…за любовницата си, която е любовница и на приятеля му, който пише стихове за вагини с подзаглавие „приказки за деца”. „Пиши и ти”, казвам му. Не е трудно. Хващаш анатомичен атлас и заменяш половите органи с женски имена. И престани да ревеш, че виновна е фустата.  Така е. Няма жена, която да си пада по кратки членове.” „Ти пък, откъде знаеш?”, пита ме той. „Ами редактор съм в печатница. Това ни е хобито. По цял ден членуваме.”,обяснявам.

„И ние членуваме в клуба „Игри с пожарникари.”, съобщава тържествено нещо русо. 

 “Come on baby, light my fire”, грачи ревльото. Усещам, че  дотук беше с вагиналната поезия.

„И аз съм жена. Жена съм!  Же-ни-чка!”, припявам като мантра.

„Пич, хей, пич!”, подвиква ми приятел от училище. Усмихвам се мъжествено. Май е забравил колко бой изяждаше в детските ни години. Стоя до него и мълча, като мъж мълча, защото той разказва за Мара - бивше говедо,  което се превърнало в шунка. Обаче мъжът й станал веган. Паднал си по моркова на кума им. Онзи ден са ги показвали в рубриката: „Насаме с мустаците на жена ми. 18 причини да се превърнеш в хомо”  „Сапиенс?”, допълвам. Излишно, сещате се.

След последния мъжки монолог усетих, че нивото на тестостерона ми се увеличи, главоболието също. Влязох в  аптеката с идеята да си купя аспирин.

„Проблеми с простата?”, пита ме фармацевката. 

„Ама, аз съм Мария. „Жената на всички мъже и на мъртвите даже”, надавам рев аз.
„Каква грешка направих?”, чуди се жената. Сигурно й е писнало да й сополивят аптеката.

„Аз съм грешка, хлипам, и съм вярна! Вярна съм на...английската лига.”

„Е, добре де, защо тогава не позволиха трансфер на Руни?”, подпитва ме аптекарката. „И Вие ли сте на  простамол?”, цивря.